Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.01 11:16 - КАК БОЛКАТА Е НАЙ-ДОБРИЯТ УЧИТЕЛ
Автор: moksha Категория: Тя и той   
Прочетен: 124 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 19.01 10:06


Знаем ли, че нещата са смислени не защото ние им даваме смисъл, а защото разкриват смисъла си пред нас. Знаем ли, че е абсолютна илюзия това, че хората ни карат да страдаме и разбираме ли, че сами си създаваме ситуациите в които или се радваме или страдаме.

 Много често ние не осъзнаваме каква опасност представлява да зациклим в болката си. Работата е там, че когато ние мислим за страданието си, то се превръща в обида, после се появяват претенции и крайната степен е да се активира само разрушителна програма в нас.

             Но, ако погледнем на страданието като на урок и преминем през него – то става опит. Опит се получава когато нещо се случва и винаги го придобиваме чрез преживяване и осъзнаване. А как осъзнаваме? Ще се постарая съвсем накратко да обясня процеса. В мозъкът ни има различни невронни връзки, а причината за появата им са именно нашите емоции и мисли. Затова когато ние получим някаква нова информация, то тя заема някаква своя пръчица от тези връзки. И в един момент когато ние търсим отговор, много от тези връзки се задействат, съединяват се и се получава нещо ново и това е момент се получава нещо като плясък, искра и това е осъзнаване и ние разбираме за себе си нещо значимо.
           image 
Точно на този ефект аз му казвам зануляване на страданието, то вече преминава в опит. И този опит именно е нашето богатство което ни прави по силни.                                          

И това е така, защото обективна реалност не съществува, всичко се случва в нашата субективна реалност. Да, имало е времена, когато да се разбере това и още повече да се признае е било непреодолима трудност. Но за щастие тези времена са свършили. Цялата наша реалност - това е чист продукт на нашето собствено съзнание – което означава, че нашият живот е отражение на нашето съзнание. И ако някой се съмнява в това, нека седне и подробно да си се по-съмнява – но нека се приготви, че това нищо няма да измени. Главното е да помним, че в нашата реалност ние сме отговорни за всичко което се случва и никой друг не носи отговорност.

 И аз предлагам когато се чувстваме, наранени да погледнем на човека който ни “кара да страдаме” именно така: Каквото и да ни е направил, както и да се е държал, каквото и да е казал – той на нещо ни е научил. Но на какво? Може би това няма да е как да печем сладки, примерно. Може би урока ни просто ще е да не обръщаме внимание на нещо, може да е смирение, може да е на добрина, на точност – при всеки ще е различно. И тук изобщо не става дума, че човека отсреща е постъпил правилно или, че той е правия щом се явява наш учител – не, той може да бъде всякакъв. Ние прекрасно разбираме, че всички хора на тази земя са различни, имат си своите несъвършенства, не винаги разбират като нас нещата. У всеки  има достатъчно собствени страхове и ние не сме длъжни да живеем в страховете на другите хора. Но затова сме длъжни да имаме независимост която все пак да произлиза от разбирането ни, че в нашата реалност нищо  не би се проявило, ако то не е част от самите нас.

         След като човек разбере за себе си тази закономерност, осъзнае, че в живота му съществуват причинно-следствени връзки, само тогава той може да погледне картината на собственото си съществуване без разкрасяване и да разбере по-правилно живот си. 
imageСкоро и аз придобих опит.  Получих поредния си урок - болезнен но, мой си урок, за който сега вече мога да благодаря. Всъщност така се роди и идеята за този материал, да синтезирам всичките си познания и докато още е в горещата точка преживяваното да проследя и опиша какъв е процеса. При мен ситуацията се прояви по времето на много мощно пълнолуние. Това винаги е период в който лунното светило буквално осветява ситуациите, много неща излизат наяве – истината се разкрива. Всичко, което е дремало в нас се събужда и получава доста ярък образ. Чувствителността е обострена, ние се чувстваме преизпълнени с емоции … с  които понякога не можем да се справим. То е като изведнъж да свържем пъзел, но не с красива гледка. Нещата които аз разбрах, не ми харесваха и това ми причини огромно страдание и много болка, което неминуемо разтърси женската ми чувствителност, дълбоките ми чувства бяха буквално изтерзани. Търсех отговора, стремях се да бъда честна със себе си - и да, разбрах, че чуждото поведение което ме разстрои е и мои модел на поведение, разпознах се. И толкова ме болеше от това което преживявам, че със сигурност никога повече в живота си няма да постъпвам така защото всеки път ще си спомням как съм се чувствала в какво настроение съм се намирала и, че не мога да причинявам така вреда на никого.

Това отново ми доказа, че всички наши постъпки, които сме извършили в миналото така или иначе влияят върху нашето бъдеще.

Аз се научих от това ми страдание. Всъщност ние можем да се учим по различно, можем да се учим от святите хора, можем да се учим от грешките на другите, от книгите, но най-вече от собствените си грешки. Нашият разум ни е даден затова. Даден ни е за да можем да разсъдим и да бъдем благодарни както на този който ни учи на хубави неща, така и към този който ни учи на нашите грешки - те са все наши учители. И ако ние разбираме тази мъдрост, ще можем еднакво да им бъдем благодарни, да ги приемаме и уважаваме еднакво. След това можем да видим, че ситуациите не са заредени нито с положителен, нито с отрицателен заряд. Единствено нашият поглед над нещата ги прави положителни или отрицателни. Не е само това как ние виждаме ситуацията, винаги съществува и възможността да погледнем на нещата от съвършено друга позиция. 

            Да допуснем, че някой незаслужено ни е обидил, на нас ни е болно и до дълбините на душата си страдаме, може би и се гневим се, защото истината освобождава, но първо разгневява. 
                                                                           И с какво е правилно да се започне? 

image
                   
За начало се отказваме от обичайната позиция която прилича сякаш всички кучета лаят срещу “виновника”, този конкретен човек, който си е позволил оскърбително поведение. Да именно така - отказваме да се намираме в тази позиция в която някой друг ни е виновен и отиваме в правилната позиция. Как – ами, ето така спокойно, дори бих казала с царско спокойствие, защото ние сме си господари на живота и констатираме: В моя свят има безпорядък, появил се е гняв, обида, срам, неразбиране… каквото и да чувстваме, то е някаква отрицателна емоция. Добре, признаваме емоцията възникнала в отговор на страданието ни. И какво ще правим, след като сме констатирали, че безпорядъка е факт...?  Ами ще поемем лична отговорност за своите проблеми, за своите чувства и усещания, както и за това което се случва с нас. И като един добър хазяи на собствения си живот признаваме, че в нашия свят има нещо което е довело точно до този конкретен безпорядък.
                  
А за да заемем тази позиция е задължително да бъдем честни със себе си. А другата тайната за освобождаване от страдание както и за успеха по принцип е доволно проста - Разграничаваме се от своите мисли! Не се отъждествяваме с тях, даваме си сметка, че мислите са си мисли, а ето това съм – т.е. това са различни неща! Важно е човек да се научи да наблюдава от страни своите мисли и да ги изследва. И разбира се, да се научи да успокоява ума си. Ако честно анализираме своите мисли, можем да открием в себе си такива страни, за които дори не сме и подозирали. Безусловно за това е необходим навик и безусловно е необходимо време за да привикне човек, но важна е самата идея. image      
            
А идеята е такава –разграничаваме се от нашите мисли, разглеждаме ги отстрани и с максимална искреност към себе за ги анализираме. 
                      Важно да сме наясно, че именно наша вредоносна, подсъзнателна програма била тя ментална или кармична е заставила този човек така да се държи. И когато това го разбираме - би следвало да освободим от отговорност за безпорядъка в нашия свят, този който иначе бихме нарекли “виновен” за страданието ни. И съответно вече да не чувстваме емоционално напрежение спрямо него. Както и да оставим след себе си неприятната ситуация, а  не да седим, да плачем и да не знаем какво да правим. Ако не се получи да снемем отговорност от човека които ни е наранил, то означава, че все още търсим вината някъде извън нас, а това е безполезно. Докато не поемем пълна лична отговорност за трудностите си - освобождение от тях няма да се получи и проблема ще си съществува и ще продължава да преследва човек. Но не бива да се занимаваме и с лицемерие като да прощаваме от милост сякаш сме височайша особа. Подобна лукавост единствено би навредила. Всичко е съвсем по друг начин.  

   По принцип човека които причинява болка е като марионетка в ръцете на подсъзнателната програма действаща вътре в този, когото обиждащия е принуден да напада. Ето така именно стоят нещата. Ние с вас дори не провокираме ситуациите, а буквално привличаме всеки, които ни причинява болка. Същото е и с хората, с които ни е добре - и те не идват случайно при нас. Тях също ние ги привличаме към себе си. Защото съгласно източната философия, която споделям и като цяло много съм взела от нея - е това, че ние имаме душа пълна с познание, вечност и блаженство. И нека точно разбираме, че ние с нашите близки, а това са деца, партньор и родители – ние с тях сключваме договори. Да, и те идват в нашия живот за това да проиграят определен сценарии. И това отново ще е нещо което съществува в нашето съзнание, което е записано в него благодарение на нашите действия в предишно въплъщение. Този момент е нужно много ясно да проумеем. Защото все пак съзнанието се сформира с помощта на нашата карма. А кармата е това което формулира нашата реалност, нашата действителност. А самата карма това са плодовете на нашите собствени действия по отношение на другите хора в това и в предишни въплъщения. И ние привличаме в нашия живот тези хора, ситуации дори и жилища, домове които вече ги има в нашето съзнание. И нашата задача като цяло е да преформатираме нашия твърд диск или с други думи - да презапишем своето съзнание и по този начин да изменим реалността. Ето по такъв начин се случват нещата. И затова тези трудни ситуации са присъстващи в живота на всекиго, и благодарение на тях, душата ни се пречиства и кармата ни се разплаща правилно. Оказва се, че страданието ни помага да разберем по-добре грешките, които сме извършвали и опасявам се, че чрез болка и осъзнаване е най-подходящия начин да ги поправим. Защото ние хората сме лениви същества по природа и трудно се възползваме от другите начини да се учим.

            А ние живеем, за  да  се учим и за да сме щастливи и моето желание е просто да дам импулс да се мисли в по-широк мащаб, да се учим да работим с подсъзнанието си, с неосъзнатото в нас. Но в крайна сметка ценността на написаното може да се осъзнае само, ако се приложи на практика.                                                       
                                                                                                                                  Veseline за 
                                                       
Проект Веледа ®   

 

 

                   










Гласувай:
2
0


Вълнообразно


Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: moksha
Категория: Тя и той
Прочетен: 22870
Постинги: 12
Коментари: 26
Гласове: 41
Архив
Календар
«  Април, 2018  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30